СТАВРИ КАЛИНОВ 

1944.15.10 - във Видин се ражда Ставри Калинов, в семейството на Рейна и Никифор Клинови. 

1961 - 1963 - учи средно образование във Видин и спортува активно. Известно време тренира колоездене и вдигане на тежести, а по-късно гребане. Най-големият му спортен успех е шампионска титла за юноши на 10 км. кану. 

1964 - завършва Втора Гимназия във Видин. 

1964 - 1966 - отбива редовната си служба в БНА, като редник - автоматчик. Войник е в Ямбол. По време на изпълнението на своя дълг към Родината е произведен в звание ефрейтор. 

1966 - 1968 - три поредни години кандидатства Скулптура в Висшия Институт За Изящни Изкуства Николай Павлович в София, но безуспешно. През онова време работи на свободна практика в областта на плаката и търговската релкама, занимава се със скулптура и живопис - рисува, изработва различни художествени предмети - пана, фигури... 

1969 - приет е във Висшия Институт за Изобразителни Изкуства Николай Павлович в София - специалност Дърворезба. 

1973 - от тази година е редовен участник в най-представителните скулптурни изложби в България. 

1977 - завършва Художествената академия в София (тогава Висш институт за изобразителни изкуства Николай Павлович) - специалност Дърворезба при професор Асен Василев. 

1978 - сключва брак с Ива Моканова, но се развежда три години по-късно. 

1980 - участва в изложбата Хуморът и сатирата в изкуството (в София, на ул. Шипка 6) със станалата по-късно прословута скулптурка Чарли Чаплин. 

1980.05 - открива своята първа самостоятелна изложба на малка пластика в София на ул. Раковски 133, т. нар. Сребърна изложба, в която показва 70 свои произведения, обединени в сериите - Карнавалът свърши, Баланс, Протест, Опит за програмиране, Никога вече, Време, 1300 години България, Зов, Карусел, Олимпиецът и др. 

• Същата изложба е показана и в Градската Художествена Галерия във Видин. 
• Изложба в Югославия (скулптура и малка пластика). 
• Сребърната изложба гостува в Торино, Италия. 

1981 - есента - изложба малка пластика в София на ул. Раковски 125 

1981.18.12 - 01.1982 - самостоятелна изложба малка пластика в Постоянната Художествена Галерия, организирана от Творческия фонд при Съюза на българските художници. 

1983 - изложба в галерията на ул. Раковски 133 

• Изложба в галерията Жул Паскин във Видин. 
• Изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово 
• Изложба в Градската Художествена Галерия във Варна 

1984 - изложба в Австрия (скулптура от бронз в галерията на Раковски 125 в София 

1985 - пътуване до Австралия и откриване на изложби в Мелбърн, Сидней и др. (големи и малки скулптури от бронз). 

1986 - изложби в Германия - във Франкфурт на Майн и в Дюселдорф (скулптура) 

• Изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово. 
• Изложба в Испания 
• Изложба в Лондон 

1988.27.05 - 24.06 - изложба на скулптури в Galerie Picpus в Монтрьо, Фрaнция. 

1990, 08.05 - участие в изложбата на живопис, графика, скулптура и карикатура, организирана от Дома на хумора и сатирата в Габрово – в изложбената галерия Шипка 6 в София 

1992 - пътуване до САЩ 

1992 -12. - в галерия Макта (на ул. Лайош Кошут 26) показва изложба на копринени произведения – колажи и интерпретации на картини на Рембранд, Густав Климт, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и др., изработени ръчно по древно-корейска технология. 

1993.10 - в галерия Макта на ул. Лайош Кошут 26 - изложба скулптура. 

1994 - през месец април окрива изложба в Париж 

1994 - в галерия Кати е открита представителна изложба със скулптури-чудовища от метал, платна-живопис и едно отделно помещение с произведения на малката пластика. 

1995.01 - получава Кристалната звезда - награда от галерия Макта за най-добра изложба на годината. 

1995.17.02 - сключва граждански брак със Силвия Лютакова 

• Същата година заминава до САЩ във връзка с наградата на Галери гайд от галерия Макта на Цвети Киров. През февруари и март гостува със скулптура и живопис в Лос Анджелиска галерия. 

1995 - поредна изложба в La galerie D Etraz - Лозана, Швейцария. 

1995.19.08 - появява се на бял свят Реджина-Силва Ставри Калинова - първородната рожба на семейство Силвия и Ставри Калинови. 

1995.06.10 - в галерия Макта е открита сензационната изложба, т.нар. Мухалът, включваща скулптури, картини и малки пластики, изработени по оригинална калинографска технология от биометал. 

1996.08.05 - сключва се уникален по рода си договор за мецанство, какъвто няма в цялата културна история на България. Съгласно договора между Пламен Хранков и Ставри Калинов бизнесменът предоставя на художника идеални условия за живот и творчество в хотел Замъка Хранков в Драгалевци, срещу което пък твореца се ангажира да даде свои произведения (по собствена преценка), както и да участва в културната програма на хотела (в изложби, важни срещи, художествени сеанси, тържества, пресконференции и пр.) 

1996.03.06 - ателието на Ставри Калинов в хотел Замъка Хранков е посетено от световноизвестния авангарден дизайнер Пако Рабан 

1996.07.06 - ателието на Ставри Калинов в хотел Замъка Хранков е посетено от н.в. Симеон II 

1996.09.07 - в ателието си в хотел Замъка Хранков Ставри Калинов прави сеанс пред посланици и журналисти, демонстрирайки новата си калинографска техника и за двадесет минути създава графика. Присъсват посланиците на Аржентина, Белгия, Индия, Испания, Корея и Мароко. 

1996.18.07 - 02.09 - участие в обща изложба на художници в галерия Ценител – София, включени в бр. 2 на сп. Ценител 

• Участие в три общи изложби в Щвейцария. 

1996.10 - отпечатани са 15 постера (70 х 100см) с негови произведения, при които са излползвани четири теники: живопис, калинографика, биоматериал, скулптура. Спонсор е Нефтохим Бургас. 

1996.07.12 - ателието на Ставри Калинов в хотел Замъка Хранков е посетено от известния дизайнер на висша мода и ексводещ стилист на модна къща Гре Париж Лойд-Дейвид Клайн. 

1997.01-04 - участие в три изложби в Швейцария. 

1997.19-27.05 - самостоятелна изложба в галерия Ценител, София - 195-те часа на Ставри Калинов - графики (направени с калинографска техника) и скулптури от бронз. 

1997.23.05 - 24 часа духовност със Ставри Калинов - спектакъл, посветен на българския ТВОРЕЦ и празника на българската култура, организиран от Ефир 2 на БНТ, режисъор Петко Радилов, и осъществен с любезното съдействие на Археологическия институт и музей при БАН, Балкантурист холдинг в рамките на Програма 2000 под патронажа на Фондациа Бъдеще за България. 

1997.24.05 - Папа Йоан Павел II получава в Рим от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев статуетка на ктиторите на Боянската църква Св.св. Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов. 

1997.04.06 - изложба на картини и пластики в салона на българското посолство във Великобритания - Лондон в рамките на благотворителните инициативи на фондация Бъдеще за България. 

1997.02-14.10 - изложба на постери и представление на живо Контактьорът в столичната галерия Макта 

1998.01-05 - създава със специална техника за фондация Бъдеще за България портрети на световноизвестни българи като Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др. 

2005 - изложба живопис, галерия Нике, София 

2005 - изложба живопис, студена керамика, съкло, Кипър 

2005 - изложба с икони, Фестивал на Фестивалите Месембрия, Несебър 

2006 - награден от Министър Нина Чилова с наградата Златен век, за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура. 

2006 - изложба малка пластика,галерия Минерва, Grand Hotel Sofia, София 

2006 - изложба в Брюксел, посветена на влизането на България в Европейския съюз 

2007 - изложба малка пластика,галерия Минерва, Grand Hotel Sofia, София 

2007 - изложба, Пловдив 

2007 - излобжа живопис, Български Културен Център, Берлин 

• Българското изкуство 
Къде по света има мои творби? Не ми се говори за това, според мен не е важно. Мои работи има в много държави, но там ние сме странници, не сме удостоени. В България пък сме изгнаници, защото нашата норма е дарбата. Хората обаче постоянно се опитват да те коригират, да те вкарат в общоприетата норма. Нито едно общество не е давало на своя творец, а само го експлоатира - слуша го, гледа го, хвали се с него, оставя го за поколенията. Живял съм в България, отгледан съм тук, тук учех, но аз не работех като България, нямах отношение към хората като България, аз нямах нищо общо с България и тя не ми попречи. Оказва се, че аз бях един обикновен световен човек. Живеех в света, не в България. А някак си тук нищо не чувствам мое… - разбирам го, но не го чувствам мое. Аз съм космополитен човек. 

• Моята истина 
Нямам любима творба, защото всичките са ми такива. Моите картини са една малка революция, т.е. действителното става реално, защото реалното не е действително още. А реално какво е… - то е свръхестественото, божественото. Това е моята дарба, призмата, чрез която аз пресъздавам света. Всяка революция е демонстрация, че се знае истината. Правя поне по 20-30 неща наведнъж. Имам няколко ателиета и непрекъснато работя и до последно не знам какво ще се получи. Ако всеки художник знае предварително какво ще направи… - това няма да е творба. Не е разхищение, не е чувствителна работа. Тя е завършена, дигитализирана, математизирана работа. Когато обаче си направил нещо на един дъх - после му се възхищаваш и си те държи в напрежение - това за мен е истината. Всяка една работа за мен е един атомен реактор, който трябва да се запали и не би трябвало да угасне. Творбите ми са такива, че погледнеш ли ги, непрекъснато ти се иска пак да ги гледаш, защото намираш все нови и нови неща в тях. Дават ти възможност да си съзидателен в този момент. 

• Идеите, дарбата, вдъхновението 
Как узряват идеите!? Идеите не зреят... - зрее само интелектът. Интелектът е да декодираш вътрешния си свят, но това не се постига чрез писане и четене… - той е тайнство. Аз въобще не съм чел, но знам. Когато видя буквите, веднага ги асоциирам със следа, графика, след това ги виждам цялостно, те се нареждат като някакви знаци, главни букви, но не мога да спазвам правилата и да чета. Използвам главата си за друго. Затова зреенето е лично, персонално, конфиденциално и няма нищо еднакво. Човекът е без аналог, той е индивидуалност. Рядко работя и по поръчка, обичам да правя сам нещата си, такива, каквито аз ги виждам. 
А дарба знаете ли какво е - да можеш да експлоатираш дарението, което ти е дадено, за благото на другите. Но и аз трябва да получавам от другите нещо. Докато вдъхновението е вдъхване на живот. Първо, трябва да имаш позволение да си жив. Дъхът на вените… - това е позволение за живот. Много е объркано, не мога да обясня етимологията, ако я изкажа правилно - самата етимология е неправилно нещо. Тя е обществено-комуникационна система за експлоатиране на обществото. И ако аз не говоря етимологично, не могат да ме разберат. И се оказва, че ако си странник в нощта, те мислят за луд. Аз просто имам предчувствие за нещата. 

• Вкусът на славата 
Вдъхновява едно добро послание, един добър парфюм… Ако говорим какво ме вдъхновява истински обаче, само едно нещо може да ме накара да рискувам все повече със себе си - не опитът, не парите, не възхвалата, а вкусът на славата. Който опита от него - не може да го забрави. Цял живот ние се борим за слава. 
Аз мога да работя много бързо - няма нито една погрешна линия. Това е славата, а тя идва от слово славя; оттам - словене - славиш се със живота. А какво е да се ловиш с живота - да се словиш. Защото съвременният човек означава съ-вътре-менен. Ако не се менкаш вътре - какъв човек съвременен си ти? 

• От малката пластика до големите фигури 
Да можеш да правиш и малки пластики и големи неща е даденост. Но не винаги монументалното е голямото. Монументалното според мен е най-малката частица в атома. Без нея не може да се градят по-големите структури. А етимологията на монументалност е: Аз съм тук, вътре, а и ако съм ментална, трябва да излъчвам всеки ден, всяка секунда, милиони години положителна енергия, която може да се конвертира. Най-голямата и най-малката ми пластика са големи, колкото са ми мечтите! 

• Техниките 
Говорейки за моите технологии, си издавам ноу-хауто, а то е много достъпно. Аз съм велтерното Калинче, гипсеното Калинче, дървеното Калинче, бронзовото Калинче, златното, сребърното, брилянтното. А един мой почитател ме нарече диамантеното Калинче, а друг пък -­ конвертируемото Калинче. Работел съм с велтер, гипс, мухъл, бронз, злато, сребро. Най-ми харесва обаче стъклото и съм доволен най-много от работите си с този материал. 
При мен няма нищо случайно - всичко е случено. Самата наука е случайно закономерно явление, математизирано, прошнуровано, документирано, но е случайно. 

• Успехът 
Успях да продавам нещата си преди 1989 г. зад граница с много, много, много лишения и труд. Дори и без талант - аз бях най-неталантливият. Но имам много идеи и работя много. Когато бях млад, аз знаех, но не можех. Когато започнах да търся защо зная кой съм, но не мога, увлякох се и започнах да мога. Разбрах, че нищо не зная и че на всеки човек му трябва занаят. Започнах да се опитвам и успях. 

• Цената на изкуството 
Цената е съ-четено, съ-четимо, съ-четаемо. Художникът определя цената на своята картина в зависимост от това колко му е коствала. Понякога дадена работа ми коства само една секунда, но нея я остойностявам на $1 млрд., защото в нея е имало откровение. Когато откроим частица от себе си, ние даваме част от живота си. Художникът прави всичко на един дъх и после само се подписва. Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години ­но всичко трябва да се твори на един дъх.